Сапарева баня

   В местността Кременик се намира праисторическо селище, където са открити много археологически находки, доказващи, че там животът не е прекъсвал от ранния през средния и късния неолит. Първите обитатели на праисторическото селище са дошли от долината на Струма и са носители на една от най-древните цивилизации в Европа. Най-старото известно име на града Германея, който се е намирал на територията на днешния град Сапарева баня, е останало от времето на траките и е било свързано, както установяват езиковедите, с намиращите се тук горещи минерални извори. Те обясняват произхода на селищното име с езика на траките, според тях „германея“ означавало „гореща вода“. Други предполагат, че Герман е бил тракийски бог на топлината и привеждат примери от народната митология, където Герман е бог на светкавиците и гръмотевиците. При археологически разкопки в района на Сапарева баня са открити много паметници от тракийската древност, които свидетелстват, че траките са оценили рано лечебните качества на бликащите тук минерални води и са ги използвали за лечебни цели.

   Тракийското име на селището оцелява непроменено много векове, като днес го носи река Джерман. През III в. Германея е известна вече като град и става един от важните центрове на провинцията Вътрешна Дакия.

   До 1943 година името на селото е Горна баня. В 1955 година към Сапарева баня е присъединено селото от източната страна на Джерман Гюргево (бившето Мацакурово). В 1974 година към Сапарева баня е присъединено и село Сапарево и селището е обявено за град. В 1986 година Сапарево отново е отделено в самостоятелно селище.

   С Указ на МС № 317 от 13.12.1955 г. село Гюргево през се присъединява към Сапарева баня.
Интерес представлява старото име на Гюргево – село Мацакурово, което срещаме още в Джелепкешанския дефтер (тефтер) от 1576 г.: “Богдан Ерин от махала Мацакур”.
Има различни тълкувания за значението на името. Може би най-достоверното е това на проф. Йордан Заимов. Името означава наводнявано място, като в основата стои изчезналата старобългарска дума мацок, която означава мочур, наводнявано място от дъжд или от топене на снегове.
Преименуването на селището от Мацакурово на Гюргево – на името на черквата на селото ”Св. Георги”, става с Указ № 38 на народното събрание от 31.01.1894 г.
Квартал Гюргево, който е край десния бряг на река Джерман и се простира по дължина от изхода на реката от планината, е изходен пункт за маршрутите къмманастирчето “Св. Стефан” и през рида Джуганица, по вододелното било между реките Джерман и Лакатица, се свързва с европейския маршрут Е-4 в тази част на Рила. Още по-интересен е маршрутът по долината на самата река.

   Ресилово е на средата на пътя Сапарева баня – Дупница, като северните му квартали опират до река Горица, която тук се огражда от север от ниското възвишение Ридо. Отдалечено на повече от километър от стръмно извисяващата се Рила, то не се закрива от нейната сянка, както Овчарци, Сапарева баня и Сапарево. Разположено в югозападната част на Горно поле от Дупнишката котловина то има древна история.
В Известия на Народната библиотека на Софийския държавен университет от 01.07.1961 г., стр. 463, с. Ресилово се споменава в турските документи с имената: Силурли, Рислидж, Рилиц (Рислец). Смята се, че името на селището идва от реса (класче от еднополови цветове на орех).
По най-стария път в подножието на планината, който свързва древна Германия с град Стоби, през средните векове е имало много орехови дървета, които при цъфтеж покривали пътя като с килим.
За древната история на Ресилово говорят и много археологически паметници. Проучванията на БАН говорят, че първите заселници тук са траките. Ако наименованието е тракийско, то вероятно ще има друго значение. А за това, че тук виреят отлично и сега орехови дървета, никой не спори.
Археологически находки са правени случайно при оран и копан от селяните тук. Край манастирчето, Гладничка бара и на други места са откривани големи делви, зидове, водопроводни калени тръби, надписи на плочи на неразбираем език и други. В селото, казваше покойния Иван Попов, е имало 3-4 надгробни тракийски могили. Те са били с конусовидна форма. Тялото на умрелия е поставяно в саркофаг от вдлъбнати тухли върху плоски тухли. В такива саркофази са откривани накити и сечива.
“ В селото допреди регулацията, казва Иван Попов в своите сведения, съществуваше гробница, която попадна в улицата. Сега от нея е останала само каменната плоча. Преди повече от 50-60 години плочата била поместена и в гробницата в глинен саркофаг бил намерен пръстен и жезъл (патерица) обвита с виеща се змия от скъпоценен метал. Същите находки са изпратени в БАН ”. Вероятно става въпрос за гроба на висш духовник християнин.
Някои от археологическите находки от Ресилово са изследвани от професорите Веселин Бешевлиев и Г. Михайлов и поместени в списание Беломорски преглед бр. 1 от 1942 г. под заглавието “Антични надписи и тракийски конници”. Сведения има и от Шкорпил Хермитилд и Карел Шкорпил в “Могили и паметници из Българско “ Пловдив 1898 г., с.168.
За монетите разказва Стефан Андреев в “Стари монети”- Венец, ХХ, 1942/43 г., с. 238-240.
Моя милост не се запозна с посочените по-горе изследвания и препоръчва на бъдещия изследовател на Ресилово да ги има предвид, както и други изследвания, посочени в каталога на Народната библиотека “Св. Кирил и Методий” под № 4992,5828, 7592 и др.
През дългото османско владичество и тук, както в Сапарева баня, отсяда мюсюлманско население.
В борбата за църковна независимост през Възраждането, българите тук съграждат черквата “Св. Никола” през 1853 г.
Ресилово е известно и със своите певчески таланти от национално равнище.

   Допреди 50 години село Яребковица броеше 250-300 жители в седемте си махали – Мутавджийска, Андрова, Славкова, Кацарска, Конакчийска, Терзийска и Шунина.
Стопанската политика на нашата страна след Втората световна война накара не само населението на с. Яребковица, но и на всички подобни планински села да зарежат животновъдната си дейност и да се насочат към по-големите села и градове. Така населението и на това село се изсели към София, Перник, Самоков, а една част и към Сапарева баня. В махалите останаха десетина-двадесет възрастни хора, за да разказват на посетителите, че някога в това село са се отглеждали над 5 000 броя овце и отделно говеда, коне и кози. Нивите им били добри и давали добри добиви от ръж, овес и ечемик без да са били компроментирани от сухи години. Сега са обрасли с шипки и други храсти.
Преди да възникнат сегашните махали в горния край на рекичката е съществувало старо село, за което говори и местността Селище и старите гробища. До кога го е имало това село и защо е изчезнало не са правени изследвания. Срещат се следи и от железодобив.
Сегашните седем махали са дъщери на село Чупетлово във Витоша. Това село е просъществувало през османското владичество скрито от погледите на разбойниците. Но условията за отглеждане на овцете и другия добитък са трудни. Снегът се задържа задълго. Не достига сеното. На някой си дядо Андро направило впечатление, че снегът в южните склонове на Верила не се задържа за дълго. След като се уверил, че тези места не се използват от жителите на Крайници, Сапарева баня, Гюргево и Сапарево, дядо Андро изгражда с подръчни материали малък егрек (овчарник) и с бабичката си и яловите овце (яловината), прекарва там първата зима. Събраното за през зимата сено остава, защото яловината през цялата зима пасли по поляните без постоянна снежна покривка. На следващата година вече с всичките си овце и друг добитък и цялото си домочадие дядо Андро се установява на това място, край хубав извор.
След дядо Андро тук идва и прадядото на Мутавджийската махала – дядо Боне. Той иска да се засели до дядо Андро, но той го насочва по-надалеч от своето владение. Така дядо Боне за добро се настанява в най-хубавата част, недалеч от равните поляни, превърнати по-късно в ниви и наричани Яребковичанското поле.
Наскоро се показва и третия заселник с овцете си, но не от село Чупетлово, а от някоя махала или село в Пернишко. Не го приемат с охото дядо Андро и дядо Боне, но с големи молби прадядото на Славковата махала Славе се настанява на посоченото му, не много хубаво място на един от хълмовете.Така една по една възникват и останалите махали, разстоянието между които от Мутавджийската до Шунината е 5-6 км.
Най-голяма става Мутавджийската махала. Тя стига до 50 къщи и си извоюва правото да я наричат селото. В нея е и училището. Другите махали са от по няколко къщи, а Андровата не надминава шест къщи, което според яребковичани се дължи на някакво проклятие. Тъкмо станат седем къщи, някой се изсели от тази махала.
До 1900 г. Яребковица се води махала към с. Чупетлово, от което село е и село Лисец.
Сведенията за с. Яребковица дължа на бай Данаил Мутавджийски.
Днес малкото възрастни хора останали в Яребковица очакват с нетърпение някой да ги посети и го посрещат със славянска гостоприемност. С развитието на т.нар. селски туризъм, село Яребковица ще бъде един от предпочитаните туристически обекти. Предприемчиви в туристическия бизнес вече имат свои планове в тази насока.