Етнографска сбирка – Сапарева баня

Етнографската сбирка в Сапарева баня ще ви срещне с оня бит, който днес ни изглежда далечен като приказка и вечен като мит.
А приказката е проста като селски хляб. Провежда ни през нея ралото – дълбок е коренът на селото, пресява дните му решетото и жъне сърпът златни класове и тръдни песни. Далеч в ливадите косят сено косачите, главите им се полюшват също като тревата, която косят. Отдалече изглежда сякаш вятърът превива и хора и треви. Белеят се кошули, бели като преспи сняг сред бликналото зеленило, а по ръкавите играят бродирани цветя и се целуват с истинските.
В нощвите под месала бухва хлябът, по-благ от благата усмивка на невестата, която стъква огъня и пее любовна песен, песен на мъка и жалост и сълзите преливат над тънките пекли, запеклили фусти и ръкави, от мечта по-красиви, от сън по-прозрачни. За безсънни нощи пее станът, в който под несигурното пламъче на видалето тъкал е бито платно и черги, чаршафи и бохчи – тънки дарове за тежки сватове, тежки платове за нови дрехи. Иде коледа и ще превие крак на земята челядта, за да почете майката родилка, дарила хляба и живота. Ще екнат мъжки гласове из тъмното и ще разпръсне нощта коледарска песен, звън на плашила ще прогони плашещото на оня свят, за да ни е светло и леко на тоя чак до нова Коледа.
Проплаква в люлката детето, поема го в шарената си престилка бабата и се проточва приказка без край за било и не било, за знайно и незапомнено.
И пак гори земята под пламъка на слънцето. Узрява житото в хляб и стяга се стопанинът. Дъхти на лято мощното духало, добива форма огънят под чука на ковача – подкова, сърп и свредел проблясват в забързани ръце. Нарамва гюма бозаджията и викът му събира очите и слюнката на дечурлигата. Че пак е лято и навън е селото.
Тази приказка сътвориха 60 дарители, чиято щедрост направи възможна Етнографската сбирка в гр. Сапарева баня.
Сбирката е подредена в сградата на ГУМ в центъра на града. Очаква гости всеки делничен ден от 10 до 12 и от 16 до 18 часа.